30 jun 2024, 21:32  

Смъртта е всъщност форма на летене 

  Poesía » Formas graves
443 5 18

Понякога съдбата си играе
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.

 

А тя ми се усмихна: То се знае,
не никне цвете в прегоряла степ.
И само тръни вятърът нехаен
навръзва на букети с черен креп.

 

Не ме плашѝ, съдба, че като мене
жена си. В черен креп и бял воал,
не падаме и двете на колене.

 

И нищо никой даром не е дал...
Умра ли утре – да не ми е жал.
Смъртта е всъщност форма на летене.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Сонет за среща или за раздяла »

2 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??