Тя сяда на пейката. Косите и
се разбиват в бялото чело.
Неузряла жена, прецъфтяло момиче,
с огледални зеници,
в които слънцето е добре дошло.
Светлинки пеят във очите и,
и тичат по дланите на петна.
А денят дори не е епичен -
той изтича. Като бледа кръв изтича.
Слънцето суши, във транс на злоба -
изсушава на капчици света.
А момичето седи на пейката ...