Смъртта на розата

5 abr 2006, 0:25

Poesía

717 1 5

Въздишат старите дървета
и скърцат с клони пожълтели,
сивее старата пътека,
тъгуват хризантеми бели.
Във тъжната градина тиха
отсъства вече птичи ек
и нийде се не вижда
ни пеперуда, ни човек.
Там нейде в скътаната шума
догаря розата едва,
последна аз чух нейна дума
преди да стихне нежната душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Смъртта на розата

Искате да прочетете повече?

Propuestas