Смъртта помисли
И посочи с пръст
Щастливци винаги ще има
Да скърбят
Под дъжда
Студени камъни редят
Студени рими
Кой поет оттук е минал
И надписал е годините
Три имена
И четири реда стих
Няма кой да дойде да ги види
Прави редици
Като военен строй
Безброй петолиния
До хоризонта се изливат
И сякаш нямат край
Малките алеи
Които се пресичат
Под стари дървета
Докъдето ти виждат очите
Спомени вкаменени
Останали в миналото
20.10.2006
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados
И посочи с пръст
Щастливци винаги ще има
Да скърбят
Много силно начало!!! В четири реда си събрал доста въпроси, и доста болезнени. Поздрав, Декс!!!