Снегорин

19 dic 2021, 19:30

Poesía

509 0 3

Над селото ни легна дебела снежна пелена.

И добитък и човеци бързо в къщите прибра.

Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,

скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.

Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя!

Скача, лае и лудей край дворната ограда.

А пък Марко инатливо с цяло гърло все реве

Дърпа се и не поддава пустото му диване.

Но валя какво,т валя, доста понатрупа

път изчезна под снега, да го търсиш с лупа.

Но за наша радост местна,имаме си кмет чевръст

снегорин докара бърже и почисти той надлъж.

Баби,старци блещят очи,цъкат: "Брей, че бързина!"

Ръси сол по всички плочи,че леда е зла беда…

И за празниците всички се събраха вечерта

Греят ясните звездички над селото през нощта.

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.