Снеговалеж в Ада...

Предания в Ада обричат

там всички на орис зловеща,

но знам и едно по-различно,

което все пак си е нещо...

... Стандартно твърдят вековете:

за гре́шниците във  казана...

Разказват как там  греховете

се плащат вековно в катрана...

Години  прекарах ома́ен

във манастирски библиотеки,

но търсех – не пътят към Рая,

а само към Ада пътеки...

Така и попаднах на следното:

„На всеки хиляда години

(убедено твърдеше легендата!)

във Ада настъпвали зими...“

Било́ по Пре́милостта бо́жия

(не мразел бог "своите грешници“!)

и сам пожелал да предложи –

Той снежни в теглото им делници....

И ставало време превратно,

и сняг завалявал във Ада...

... Е да, звучи невероятно,

но сняг на „парцали“ си падал...

... Изгасвали всички огньове

и Дяволите си почивали...

Но Грешниците там отново

и скве́рно в Живота пак кри́ввали...

Те и в катрана не забравяли

на грехове́те си стари а́урата,

а при възможност прибавяли –

и нови в: „окото на бурята“...

А Господ разсеяно горе,

от небесните свои селе́ния

и не разбирал какво е сторил,

но поднасял на Дявола – извинения...

И обещавал да не се меси

повече в работата на Ада –

достатъчно му било́, че често

и в Рая грешници попадат...

... Но легендата продължава:

 изтекат ли хиляда години,

(а и Бог гневът си забравя!)

сняг и във Ада ще вали –

необяснимо...

Епилог

Навярно годините вече да са изминали,

хилядата (ония от легендата),

че пак завалял е снегът, както в Миналото

над казаните със кантрана... За последно...

... А Грешниците, излезли от катрана,

си тръгват днес парадно от Ада

към Целият свят със закана:

„– Да го  превърнат  на клада!...“

19.10.2019.