biser (Бисер Бойчев)
97 0
14 dic 2009, 15:08

Снегът... 

  Poesía
763 0 10

Снегът се изпреспи. Заспалият град
протегна ръце за прозявка.
 И слънцето, вече усетило хлад,
се включи на бавна предавка.

Уж ден като ден. Но защо точно днес
 и как, откъде се изтърси?
Отвори душата ми, влезе във мен
и ключа дори не потърси.

А бях го захвърлил през три планини,
през четири бурни морета,
а ти как отвори тез тежки врати,
как мина през тези резета?

Мечтаех те, исках те! Стълби от дъжд
издигах до тебе да стигна,
а ти се изсипа така изведнъж -
дори не успях да премигна.

Но аз не искам даром да те имам.

Още малко ме прави поет.
Не, красотата не е да те имам.

Красотата е стремеж към теб.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??