Снегът се изпреспи. Заспалият град
протегна ръце за прозявка.
И слънцето, вече усетило хлад,
се включи на бавна предавка.
Уж ден като ден. Но защо точно днес
и как, откъде се изтърси?
Отвори душата ми, влезе във мен
и ключа дори не потърси.
А бях го захвърлил през три планини,
през четири бурни морета,
а ти как отвори тез тежки врати,
как мина през тези резета? ...