doubt (Ирина)
51 258
2 ago 2013, 7:52

Снегът постила белите си длани... 

  Poesía » De amor
660 0 8

Снегът постила белите си длани

и тихичко нашепва ми едва,

че някъде ръцете ти сковани

жадуват за любовна топлина.

И още ми говори, че от нежност

нуждае се горещата ти плът.

За Бога, позволи ми да я срещна

със своята - един единствен път.

И още казва... твойте устни меки

че други, нечии в нощта жадуват,

а моите - така копнеят леко

и страстно, и вълшебно да целуват...

И чувам, че ми казва колко тъжни

очите ти за искреност зоват

и че не вярват те във думи чужди

но моите, повярвай, не грешат...

 

Снегът постила белите си длани

и тихичко нашепва ми едва

обичаш ли - душата ти е в рани

и плаче безутешна и сама.

Обичаш ли - обичаш до насита,

така и аз обичам, но не смея

дали си пълен с обич да те питам,

ако решил си да ù я дадеш на Нея!

 

25.12.2001 г.

 

© Ирина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??