Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе? 

Пътят е непроходим,
снежен вятър ти люти и нищичко не виждаш.
Стиснал зъби, пробваш да крещиш,
но всеки стон от зимата помитан е.

Стиснала жестоко своята душа, 
съм поредния нещастник пътник.
Пазя да не задуша 
и последната си капка вяра - спътник. 

Но безпомощни сме ний 
пред природната стихия.
Просто сме един цигарен дим,
който тя наивно си навива.

На игра изпушва ни,
после със лавина ни зарива.
Някои тихо сгушени,
мъчат се сърцата си да скрият.

И така нещастни пътнико,
ти успя ли в себе си да съхраниш
помен от човещината глупава 
или можеш зимата да обвиниш?