29 sept 2017, 9:10  

Снежанка 

  Poesía
1248 7 14
Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън,
всичко край мене поглъща забравата.
Все тъй сама съм, а някъде вън
блика живот и вълшебствата стават.
Гребен в косите ми, душен корсет,
още горчи от отровната ябълка.
Нейде джуджетата дирят късмет,
прах по петите им бавно се сляга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Капките не са листа, сълзи или сърца, а от системата в болницата.

Propuestas
: ??:??