23 feb 2009, 12:47

Снежен човек 

  Poesía » Versos blancos
1085 0 10
Роденият от сняг,

с лице

на тъжна, парцалена кукла,

нахлу

в мислите ми

мълчаливо,

 

предизвика ме...

 

... камбанен звън

ехтеше тягостно

в познатото,

 

изправих се

пред страховете си...

... отговорих

на предизвикателството.

 

Заедно с него

от студа

роди се,

болката

 

бе толкова голяма...

 

... алтруистично,

не можех

да я взема цялата,

поисках

само частица от нея,

за да

не се съмнявам,

че съм жива...

 

... тя бе добра

с мен,

подари ми

част от себе си

и не позволи

да я обикна...

 

... Роденият от сняг,

с лице на вече

усмихната, парцалена кукла,

продължаваше

да гледа

в мислите ми

мълчаливо,

 

победата бе негова...

 

... камбаните

онемяха

от непознатото!

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??