Целият в бяло, достолепно стои
в средата на двора ни снежен човек.
Зачервил се носът му, сякаш е морков,
вече трети ден сняг го вали.
И вятър го духа, но той не се плаши,
има си от каска черен каскет.
Наблюдава игрите ни и усмихва се даже
достолепният снежен човек.
Но вчера от рано слънцето светна
и намръщи се този другар.
Дали не е болен, какво ли му има,
питат децата от този квартал.
Страшно поти се и почна да плаче,
отслабна за час приятелят бял.
Припадна от болка, температура май има,
остана от Снежко само черен калпак.
А батко, нали е голям,
така ни се смя, като ни чу.
- За снежен човек не бива да плачете,
той слънце не обича и за туй се скрил!
Утре, когато сняг навали, Снежко
пак ще участва във ваште игри.
© Антония Генова Todos los derechos reservados