23 feb 2019, 16:29

Снежинка 

  Poesía » Del paisaje
821 2 11
Наричат ме снежинка бяла.
Докосвам нежно - само по веднъж,
а после се разтичам цяла
под формата на капка дъжд.
На нечие лице ако попадна
ще щипна леко, сетне се топя.
Вихрушката е моя майка
от нея се отделям и.. летя!
Летя високо. Длани протегни!
Внимателно, че щом ме докачиш
ще видиш уплах в моите очи,
как чезна ... щом ме... уловиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??