СНЕЖИНКА

Лъгах ви! Безочливо ви лъгах!

Изглеждах весел, пиех, пях!

И, мисля си, завиждахте ми даже,

щом чувахте безгрижния ми смях.

Какво си мислихте тогава?!

Нима това, че съм щастлив!

Не бях... Не бях щастлив, другари.

А, може би, не бях и жив!

Горя животът ми като цигара,

а аз се губих като дим...

И нямам дом, за да остана

или пък път - да помълчим.

Но ще ми се, щом дойде време

и аз от тук да отлетя,

една снежинка да ме вземе

и в топла длан да се стопя!

Емил Стоянов