Снежинка и Мишле

Настанала зима мразовита,

пухкав сняг покрил земята,
и една снежинка чудновата,

приказка започнала една.

В клоните на бука стар,

бухал тихо там стоял.
Наблюдавал търпеливо

и главата си въртял.

Внезапно, изпод снега,

тихичко се появили,
две ушички и очички

и муцунка със мустак.

Бухалът крила разперил

и към палавника полетял.

Пъргаво в снега се скрило,

малкото мишле страхливо.

А на снежната морава,

изпод мократа земя,
една къртица сляпа

си редяла зимнината.

Тя подушила мишлето,

и с краката си като лопати,
през тунели само ней познати,

го прогонила навън.

Хукнало мишлето без посока,

и право при таралежа се завряло.
Той се заканил с бодлите си остри,

и изгонил натрапника на студа.

Продължило по снега да тича, когато

изпод заснежената земя дочуло,
язовците сладко, зимен сън да спят.
Смело във бърлогата им влязло

и на воля от запасите им яло.

Като свършила храната,

запълзяло пак мишлето
и изобщо не разбрало как,

до хамбара допълзяло чак.

Цяла зима приютено там,

до насита си пирувало мишлето.
И през малка дупка гледало в захлас,

как тихичко снежинките навън валят.

18-и Декември, 2022 г.