24 abr 2008, 15:24

Снежната кралица 

  Poesía » De amor
794 0 5
Тропот от токчета раздира тишината,
а вятър небрежно й гали косите...
Погледът й вледеняващ - убива добротата,
падат мъртви дори и сълзите!

Зоват я те - крадла, безверна и чужда,
студена, безмилостна и толкова зла...
У човека, в сърцето най-злото пробужда -
отнема му всичко, но пак остава сама...

Събира душите и ги измъчва,
своя собствена вече тя няма!
И чуват се викове - "Моля, прости ми!",
но прошка какво е - тя няма представа!

А някога плачеше, викаше силно,
можеше всекиго да боготвори,
но сърцето му ледено в снежна
кралица превърна я, оставяйки
нейното цял живот да кърви!

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса
  • Браво,Десинка!!!Много ми хареса!
  • и животът е снежна кралица
    вика,плаче,крещи и боготвори...
    браво Деси !
  • Гледай само напред, Деси... Браво.
  • Хубав стих, Деси! Но не позволявай на лирическата си героиня да се променя заради когото и да било... независимо какво ни се случва в живота, трябва да продължим смело напред, с вдигната глава и най-вече... с много любов в сърцата! Поздрав!
Propuestas
: ??:??