От криво любопитство ли дойде –
животът ми да видиш как е минал?
Задръж каквото триумфално взе.
Сега ще спя. Навярно сто години.
Не искам да сънувам. Тъмен здрач –
от хладна и безцветна амалгама,
незнайно одъра ми как застла
с намачкани сърдечни оригами.
Дано вали – като във скучен филм,
безкраен сериал от тъпи драми.
Как безразсъдството да си простим?
Най-непростимото е да те няма. ...