Люска (Люска Петрова)
49 129
25 feb 2008, 20:30

Снимка 

  Poesía
652 0 8
 

Посипах главата си с пепел,

а раменете - с плащ от звезди.

И държах в ръцете си репей,

не цвете с уханни следи.

 

Реших така да се снимам.

Вгледах се в един обектив...

Получи се образ екстремен,

почти атрактивен и повече див.

 

Друго ли очаквах, безумна суета...

Репей на главата ми се хили.

И най-прекрасния миг на света

бодлите нахални биха убили.

 

Образа грижливо съхраних.

Снимката е спомен за мига.

Свалих плаща, пепелта измих...

А огорчението си стопих в снега.

© Люска Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??