25 feb 2008, 20:30

Снимка 

  Poesía
5.0 / 7
723 0 8
Посипах главата си с пепел,
а раменете - с плащ от звезди.
И държах в ръцете си репей,
не цвете с уханни следи.
Реших така да се снимам.
Вгледах се в един обектив...
Получи се образ екстремен,
почти атрактивен и повече див.
Друго ли очаквах, безумна суета...
Репей на главата ми се хили.
И най-прекрасния миг на света
бодлите нахални биха убили. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люска Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »