ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
26 nov 2013, 21:33

Сняг 

  Poesía » Civil
511 0 4
Във косите ни пада снегът всеки ден
като бяла магия за орис
и навява във бръчици спомен студен,
и надежди затрупва за огън...

През очите-прозорци надничат души
и страхливо се свиват на топло.
Спят животи в суетни легла от лъжи
до сърцето – камина за вопли...

Греховете – във клетка от тежки вини,
искат само свободни да бъдат,
от желания цялото тяло боли -
луди страсти издават присъди...

Любовта като котка се гали сама
и все дебне край мисли с опашки,
щом успее да хване със ласка - една,
мърка сладко и в гърлото дращи.

Мъдростта се усмихва с разбита уста,
младостта ни надменно се кипри
и прегръща се с принца на хубостта,
а снегът гали, бузките щипе...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??