Снежинки като дъжд се леят
И деца навън се смеят
Но няма те да успеят
Да схванат, по наште ниви
На студ не виреят
Цветята красиви
Небесата сиви
Не виждат ги децата тях
И препускат те със буен смях
През загиващия зимен град
Но нима това е грях
Че живеят те в измислен свят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.