22 dic 2018, 5:47

Сняг 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
1277 6 4

 Осъмнах на перваза замечтана,

сред рееща се бяла перушина,

там чудо за секунди стана -

сред пустошта шумът застина.

 

А плуваше небето сред сияние,

с цвят на топла чаша прясно мляко

светът добил бе нежно обаяние

очите щом погледнаха го сляпо.

 

И в руното си бяло се обгърна

земята инак в дрипи посивена

насред звездичките тогава зърнах

историята си написана в червено.

 

Снегът стопи се, после втори, трети,

настъпи неусетно следващата зима

в омаята на тишината не усетих,

животът ми на пръсти как премина.

© Петя Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красота излъчва този стих!
  • И още много снегове да се стопят! Поздравления за прекрасния стих!
  • Благодаря ти, Стойчо, много топлина и любов в празничните дни желая и на теб! И сняг
  • Много хубаво!
    Още се радвам като дете на първият сняг.
    Някаква необяснима еуфория се сипе в душата ми!
    Петя, приеми моите приятелски поздрави и пожелания за весели Коледни и новогодишни празници!
Propuestas
: ??:??