Сняг вали, сняг вали. Сякаш някаква бяла магия прави света, в който с теб сме били, ледени бели могили.
Сняг вали, сняг вали. Сякаш бяла завивка дели оттатъшно и отсамно. Все си мисля, като се вдигне - ще те видя под нея останал.
Стих боли, стих боли. Сякаш врабче по снега, в здрача сипкаво-синкав, моливът скача по листа. Все си мисля, ще свърши стихът, ще обърна листа – и ще те видя на снимка.
...няма как да върнем Човека назад, но с очи, помътнели от спомена ще раздаваме на римите топлината и когато попием в пръста ще им пишем- по Слънцето, мили Приятелю...
"Стих боли"...две думи само, а толкова много неща си казал с тях!Стих-болезнен спомен, въщност всички спомени, дори и хубавите, са болезнени,но пролетта е неибежна и носи надежда!Дано под снежната завивка откриеш, не спомен, а едно бяло кокиче!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.