Ти за мен си уличката стара,
по която в спомена вървя –
там, където няма светофари,
нито вой на мощни возила!
Живописен и уютен спомен
сред градинка с дъхави цветя –
кратък миг, но слънчев и озонен,
с врявата, игрите, радостта...
Ти си плач на влюбена цигулка
в сянката на тръпнеща бреза,
вързаната под лозата люлка
и звънът на "Невски" над града! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse