17 may 2009, 12:39

Сокол пиле и очи цигански 

  Poesía » De amor
1114 0 20

Колко крилете ми рязаха...

Колко ми мислеха гроб...

Не можаха, намразилите,

да ме превърнат във роб...

 

Сърцето ми още е цяло...

Нека да стане и ясно:

- Де се е чуло, видяло

сокол да кълве на ясла?!

 

Пак криле в небето има,

а под мен цъфтят поляни

и в дълбоко скално-синьо

Страст и Вечност са прибрани.

 

Циганските ти очи

ме превръщат във поет!

Колко приказно звучи

недопятият куплет...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??