Избих кристално върху сушата
пресъхнала от гордостта си.
Стичах се през порите на кожата,
горчах по злото на езика ти.
На очите ти лютях в сълзите,
пропуснати случайно от неволя,
топих се и се връщах твърда,
не за да наказвам, а да съживя.
Солих кръвта ти, без да знаеш,
че няма ли ме, си невъзможен.
Обичаше да прекаляваш с мен
и неусетно с любовта ти, те отрових.