MisteriaVechna (Misteria Vechna)
250 237
30 ene 2019, 18:51

Сол 

  Poesía
363 4 5

Избих кристално върху сушата

пресъхнала от гордостта си.

Стичах се през порите на кожата, 

горчах по злото на езика ти.

 

На очите ти лютях в сълзите, 

пропуснати случайно от неволя,

топих се и се връщах твърда,

не за да наказвам, а да съживя.

 

Солих кръвта ти, без да знаеш,

че няма ли ме, си невъзможен.

Обичаше да прекаляваш с мен

и неусетно с любовта ти, те отрових.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??