Светло е. Шумно е.
Както преди.
Време е. Свършва се.
В кръг ни върти.
Случва се. Счупва се.
Крехък, светът
крие в очите ни
сол за из път...
Гарата - твоя е.
Влакът е мой.
Всичко случайно е.
Идва завой.
Губят душите
ни своя покой.
Движа се. В пулса си.
Ритъм без звук.
Още съм. Още си.
Някъде. Тук.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados