Съдбовен час настана - 

да вляза във играта,

оръжие да хвана,

да спечеля аз войната!

Имах бойната задача

да възвърна моя флаг.

Този, дето толкоз тача - 

като всеки боен брат.

Взех аз моя боен нож

и нарамих автомата.

И на следващата нощ

бях на битката в средата!

А войната беше грозна,

грозна не само на думи!

Битката бе сериозна:

кръв, снаряди и куршуми.

Страх ме беше да щурмувам,

да поема изстрел груб.

Но какво да му умувам,

като аз съм ходещ труп?

Аз излязох от окопа

и нападнах моя враг.

Бързо можех да докопам 

всеобичания флаг!

Вече не изпитвах страх!

Знаех - краят наближава!

Да боя се вече спрях - 

неизбежното остава!!

Вече нямах аз задръжки,

вече бях тотално чист.

Имах братската поддръжка...

но ме "прасна" снайперист!!!

========

Бе ли мъртъв тоз' солдат?

Не, но беше той на път!

Болката не беше ад - 

бе подготвил свойта плът!

И накрая той загина,

той загина в битка славна!

Със живота се спомина,

но направи го отдавна...