23 feb 2024, 10:27

Soleil 

  Poesía » De amor
363 1 1

Колко ли поводи имахме с теб?
Толкова пъти си казахме “не”…
В тебе се криеше малко дете.
На мен пък белѝте ми правеха кеф.

 

Знаеш да искаш без думи - с очи.

Правиш ме друг - неизменно щастлив.

Нещо в стомаха ужасно тежи и

още горчи от забравени дни.

 

Спомени шепнат ми сладки слова.

После посягат с ръждива кама.

Шот от текила лекува скръбта и

пак сме сами сред тълпа без лица

.

Страстни целувки след звучен шамар.

Дърпане, бягане, груба игра.

Страшно банален бе краят за нас.

Секс за довиждане, забравен сешоар.

© Валентин Стайков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми. А сешоара го запази. Може да ти потрябва. 🙂
Propuestas
: ??:??