за И.К

Все още тук си,

но някак си така далеч от мен.

И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.

Ще запомня всеки поздрав, 

всяка безкрайно дълга прегръдка, 

винаги все едно е за последно.

И знаеш тъй самотните ми вечери,

които с още една празнота в сърцето ми ще се запълнят. 

Но ще ме стопля всеки спомен наш, 

безценен.

И на всяко наше място ще те чакам и ще обвинявам скапания град за това, че теб те няма.

Мога само да ти кажа и да обещая, че в сърцето ми голямо место ще направя и спомена за теб там вечно ще оставя.

И не е като сбогом да ти казвам,

просто меланхолията ме хвана.

Казвам само чао, но не до утре, а до…