Сълза след сълза се стича,
сърцето ми лудешки бие.
Една жена много ме обича
и не може вечно да го крие!
Солени са сълзите ни, защото
раздяла нова предстои,
за да избягаме на злото,
та то дано се умори.
Не ме забравяй, мила моя.
Въглен запази от любовта,
за да не питаш после кой е тоя
със побелялата коса.
Всеки ден без тебе
труден ще е, знам,
от теб сълзица взех, че требе
някак да оцелея сам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados