СОНЕТ № 11
Отиде си, не се обърна,
да ме целунеш за последен път.
Аз знам, че няма да се върнеш.
За тебе питат птиците, кръжат.
Не ме погубвай, ти върни се!
Да бъдеш моята русалка искам!
Вървя по пътя си орисан.
Но чувствам, че сме още близки.
Защо си толкова себична?!
Изпаднала в отчаяна заблуда.
Сърцето ти, душата ми отрича.
В света сме само двама луди.
Когато любовта сравняваш с кича,
остава вярата, но без принуда.
© Венцислав Todos los derechos reservados
остава вярата, но без принуда.
...
Не страдай, верно,че сега обичаш, но щом една жена постъпва така, значи тя не иска.. любов.. Може би те боли, но.. преодолява се...