Сонет № 19

    (по Рамщайн - песента "Слънце")

Джудже във моята гора си бях,

додето не дойде, Снежанке.

Тогава ме нападна страх

от твойта приказна осанка.

Съдбата с пересто ветрило

замахна и ми прати вятър.

Усмихна се на мене, мила.

Прогоних зимата в душата.

Броях до три по твоята религия,

за здраве, щастие, любов.

Но чувствах, че това не стига.

Момче, присвито на кълбо.

От теб започнах да примигвам.

                         Останах със едно око.