isabelblu (Елизабет Фурнаджиева)
18 13
9 mar 2011, 13:04  

Сонет 

  Poesía » De amor
861 0 4

                                           с о н е т

 

                         Застила Луната млечнобяла постеля,

                         запрегръща тялото ми

                         в лъчите от сатена...

                         Нашепват жадувани слова

                         трепкащите листи на лозата,

                         ветрецът лек

                         път си проправя

                         да погали раменете ми в утеха...


                        Невидима длан клепките притваря,

                        в плискащите вълни 

                        на нощен океан ме поваля, 

                       сребрее само лунната пътека,

                       над мен будуват още

                       неуморните звезди

                       в безмерните полета...

                     

                       Поразявам с палаво послание тишината,

                       кълбото лунно стълбица да спусне

                       до нашето ложе,

                       сплетено умело от корабни въжета.

                       Там, в прегръдка

                       гальовна, забавна,

                       между деня и нощта,

                       и уханията

                       и обаянията... двамата...


                     Пеперуда многоцветна чака онзи миг,

                     с непресушени очи, след колко ли луни,

                     камбанен звън съня да наруши,

                     в заранта до мен,

                     насред неподредената постеля

                    да се събудиш ти...

                     

                      

                      

© Елизабет Фурнаджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??