Сонет на жената

25 ago 2018, 22:10

Poesía » De amor

486 0 3

В трапчинка до твоите устни

се е скрила твойта свенливост

и как ярко блещука в очите

с искрата на детската живост.

О, как пламва по твоите бузи,

тъй нежно подобно сърните

и в усмивката твоя кат муза,

будеща нощем звездите.

В твоя ирис се ражда Венера,

а Марс цъфти по твойте уста

и Млечен път по теб се разлива,

с усмивка на цели слънца.

Сред блясък лунен родена

жена не, а цяла вселена!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.