18 may 2011, 23:04

Сонет за мъртвите 

  Poesía » Filosófica
916 0 0
СОНЕТ ЗА МЪРТВИТЕ
Спомените се усещат,
като детски длани.
Както първите им срещи
със любов неразгадана.
По следите им летим,
като вятър над потока.
Даже вчерашният мим
не разказа ни за срока.
Всички знаят що е край.
Всички молят за отсрочка.
Времето смъртта разкая, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??