Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко
и от радост съм обзет.
С чаша вино от бистрото –
май съм просто писар клет.
Търся рими, търся срички,
драскам в унес окрилен.
Ще покажа днес на всички,
че сонетът е за мен!
Мога даже и с боички –
аз творец съм в този ден!
© Bo Boteva Todos los derechos reservados