Сонче, ти си фаворитка за мене
и настана време
искрено да си призная
колко силно те желая.
Защото след няколко срещи,
нещата стават все по-горещи
и ми идва вдъхновение
за кратко стихотворение ...
Сутрин слънцето грее,
но дори неговото сияние бледнее,
когато Сонка сладко се прозява
и лицето ù усмивка озарява.
Поглед от нея ще те ободри,
а с поздрав - сърцето ти ще разтупти.
И кръвта започва да бушува,
а съзнанието да лудува,
че как се мисли трезво
в компанията на създание небесно.
Весела, усмихната игриво,
като пожелание за ЧРД на живо.
Всички - малки и големи,
гледат като невидели,
тази дивна дунавска русалка,
хем е сладурана, хем е малка.
Прекараното време с теб
е като ядене на сладолед -
сладко и с приятен аромат,
действащ като опиат.
И всичко наоколо значение няма,
само това, че сме с теб двама ...
Кажи ми колко ти се иска
да поемеш риска
и да бъдеш с мен
в тоз прекрасен ден.
© Димитър Todos los derechos reservados