Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
10 jun 2007, 21:06

Спасена надежда 

  Poesía
687 0 9
Усетих бегла сянка пред дъха си.
Погледнах - беше млад, добре облечен.
С ронливите си думи ме поръси,
остави книжката и "Сбогом" рече.

Корицата изглеждаше позната,
стандартен лик на Божието слово.
Надежда пръскаше със глас печатан
и казваше, че носи нещо ново.

Припомни ми за бившите ми драми,
когато гонех сенките библейски
да ме спасят от земните измами -
и как измамиха ме по юдейски.

Невярващ, сложих книжката във сака,
прибрах надеждата и я забравих.
Но тъй прибрана, тя се върна някак
при вярващия, който я остави.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??