Една жена сънува, че облича
най-красивите си бели дрехи
и в поляните превръща се в кокиче,
а от корените и растат пътеки.
И земята е чиста и пáри,
а небето се смее красиво.
Рее се звук на китари
роден от поточе пенливо.
А въздуха диша се леко.
Мирише на обич и пролет.
Но, стресна я звук отдалеко.
Сънят избяга на птиците с полета.
Една жена събуди се нещастна,
че адът бе жестоката реалност
и в този свят, на нейната поляна,
кокичетата вехнат от нерадост.
И чуваща  само мелодия
от стенещи неми мечти,
потъваше кротко в агония
и лягаше пак да поспи.