Спасение ще бъде да
избягам-
далеч от теб и твоето
сърце.
Спасение ще бъде да
забравя
целувките ти,
твоите ръце.
Спасение?
За мен??
За теб??
За двама ни??.
Едва ли...
Боли ме.
Толкова е пусто.
Да чакам ден след
ден
и нощ след
нощ...
Боли.
Животът е изкуство-
а ти преряза ме-
дори без нож.
Аз искам да ме няма-
да умра.
Да се изчезна тихо-
тихо.
Да.Искам да се свърша,
да простя,
да си отида с
ангелска
молитва.
Аз искам да не плача-
да заспя.
Сънят ми вечен да е-
необятен....
Аз искам да потъна в
самота-
билет за нищото да
купя си-
безплатен...
Аз искам да ме няма-
да умра!!!...
© Христина Стоянова Todos los derechos reservados