Презрамих...
одежди на шут.
Избраха ми роля.
Завидна!
Витае викът ми -
нечут!
Сред смях и сълзù -
миг немигнал.
На кръста!
До грешник-светец.
Отнеха ми
сетната риза.
Душата ми -
скъсан конец -
психясала болка
изгриза.
Сънувам -
летя -
слепешком.
А чайки
кълвяха морето!
Зори!
Накъде -
без подслон?
Удавник -
целунах Небето.
© Донка Василева Todos los derechos reservados
Другия вариант е също много подходящ!