11 jul 2011, 9:14

Спасение 

  Poesía » Filosófica
858 0 3

Очите му са пълни със сълзи,

пропити с мъки тежки и болежки.

Лицето му по бръчките ще разпознаеш ти -

белези на бедност нечовешка.

Стои на портичката сам,

в очакване на гостенка далечна.

Ето я - пристига тя -

Смъртта го вика и разпитва -

иска ли да напусне тоя свят,

изпълнен със мизерия тежка - нечовешка.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??