Спасение

11 jul 2011, 9:14

Poesía » Filosófica

978 0 3

Очите му са пълни със сълзи,
пропити с мъки тежки и болежки.
Лицето му по бръчките ще разпознаеш ти -
белези на бедност нечовешка.
Стои на портичката сам,
в очакване на гостенка далечна.
Ето я - пристига тя -
Смъртта го вика и разпитва -
иска ли да напусне тоя свят,
изпълнен със мизерия тежка - нечовешка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спасение

Искате да прочетете повече?

Propuestas