И какво като си мойта ахилесова пета,

нима си мислиш, че това ти дава право.

Дали очакваш вечно да търпя

прищявките и капризите безкрайно.

И какво от туй, че си въздухът в гърдите ми,

дали очакваш винаги да чакам.

Дали си мислиш - спри, не бързай, не се хаби -

тя без туй ще чака вечно.

И какво като си мойта ахилесова пета,

накрая все от нея ще е края.

Не е ли най-добре да се спася,

оставяйки я най-далеч от мене.