МилиВанили (Виолета Георгиева)
12 73
20 ene 2009, 0:54

Спаси ме! 

  Poesía » De amor
843 0 5
 

                                                                          ... you  and  me  together  forever

 

Аз знам, че още ме сънуваш,

в съня си кротко ми шептиш,

че искаш с мен да отпътуваш,

в ръце ти нежно ме държиш

и знаеш колко те обичам!

 

И аз го знам, ала отдавна вече

аз не сънувам в образи и цвят,

и нямат устни моите целувки,

няма основи моят свят,

сънят ми е стенание!

 

Ах, намери ме в този малък ад,

който сама създадох без да искам,

изгнание...

това е, във което съществувам!

 

Притискам любовта си - силует,

която иска да отплува,

а всъщност аз я пратих да гори,

аз не живея - просто практикувам!

 

На практика, научих се да крия

всяка оставена от теб следа...

и там завършва тъжното ми нищо!

Съдба ли, мислиш?

Не, не е съдба,

а простичка човешка слепота...

 

Нима е тъй цинично да си сбъркал...

 

Аз знам, че съм в главата ти,

объркан

и ти не спиш в самотните си нощи

и знаеш, че единствен Ти

можеш да ме спасиш...

нима ще чакаш още?

© Виолета Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??