С бледорозови пръсти
докосва зората
тъжните бръчки по мойто чело,
целува косите ми заснежени
слънцето златоструйно, добро...
Светът ме посреща
с усмивка искряща,
след злокобна, безпаметна нощ,
но боя се очи да отворя,
не питай защо – няма те тук...
Не искай за теб да се будя,
от сълзи ослепели са мойте очи... ...