И защо, когато те виждам,
говориш с очи,
а ръката потрепва -
без да докосва.
Защо мълчиш, когато
сънуваш
и виждаш
пътя, по който поемам.
Защо не вярваш,
когато изписват
се думи в небето,
когато реката те бута към мен,
когато в полето нищо още не пустее.
Защо не спасяваш,
когато обичаш?
© Силвия Todos los derechos reservados