Когато ден - денят убива

и остър вятър зафучи,

мечтая си в квартира сива

любима песен да звучи.

И ти да си със мене, мила,

във тази стаичка за сам.

А нека вън със страшна сила

вихрушката да тъне в срам.

Там чувствата си аз ще паля

и огън в мене ще гори.

Аз твоето сърце ще хваля,

а мене вятър ще кори.

Със дъх душата ти ще стопля.

Със длан ще галя твойта гръд

и страстите ти ще разчопля

във бялата ти женска плът.

Ела от буря да се скрием

на този нисичък таван

и в него двама да открием

спасителен за нас колан.