Зад девет живота и триста врати
заключих сърцето ранено,
лекувам го с билки от сини треви,
под цветна дъга изсушени.
Със изгревни песни, коктейл от мечти
изправям сърдечния ритъм,
последният залез виновно мълчи
за всички надежди разбити.
Със слънчева четка рисува небе
за птиците нови простори,
сърцето потрепна от шум на криле,
на феникс език проговори.