Намерихме се бавно и мъчително.
Очаквах те на дъното на самотата.
Подаде ми ръката си спасително
и през тунел изведе ме към светлината...
Не съм мечтал и в сън да те докосна.
Дели ни времето с кошмарна бездна.
Ти дойде неприлично млада - съдбоносна,
и ме дари с последна глътка звездност...
Телата ни се сплитат възлописно
и очертават гъвкавите пътища към рая...
Прегръщаме се - две самотни истини,
превърнали се в стълба към безкрая...