Всички сме клоуни в своя спектакъл,
но когато той свърши няма да ни навести ни враг, ни приятел.
Когато завесите паднат, аплодисментите стихнат,
в смях гръмогласен боговете ще прихнат.
Ах, колко сме жалки, колко сами,
защо не можем да се погледнем отстрани?
Заблудени в своето величие стоим,
в тъмнината на сляпо вървим.
Ръцете ни са целите в катран,
а аз държа надежда в мойта малка длан.
Никой обаче не ми я иска,
да, душата ми е черна, но надеждата е още чиста. ...